ЛОЗЕН

Тъй мило и свидно си ми ти,

мое родно и хубаво селце,

за теб сърцето ми тупти

и грее моето лице.

Де Родопа нежно ме прегръща

и Тракия ме гали във зори,

там е мойта родна къща,

там са и моите приятели добри.

Там на двора до кладенеца стар,

там до подпухналата стряха,

до оня порутен от времето дувар ,

няколко деца някога играха.

Спомена отново пак ме връща,

там в бащината къща,

в Лозен – моето родно селце,

де майка ме е носила на ръце.

Да видя и чуя как шуми гората,

река Маданя как тече,

да ми се напълни душата,

за миг да се превърна във дете.

Лозен, болка моя неутешима,

Лозен , детство мое съдба мила

и за най-красивата чужбина,

аз никога не бих те заменила !!!