с. ЛОЗЕН, обл. ХАСКОВО
lozen-haskovo.alle.bg

Туризъм и забележителности

Еднодневен излет до рид "Градището" край село Лозен

   Тръгваме от центъра на селото към м. "Корийката". От там по черния път към с. Белица. Стигаме Лозенското бърдо. След около 1 км в ляво се отделя път, който върви в подножието на рида "Градището". Вървим по него и след 1 час се качваме на самото било, където се издигат три високи хълма. През 1986 година тук са извършени археологически разкопки и сондажни проучвания на тези три хълма: "Пресвета", "Калето", и "Коледата". "Калето" е опасано с крепостна стена, която има форма на елипса, заграждаща най-високата част на върха с размери 60 на 100 м. 
   Крепостта е построена от обитаваното там тракийско население през първото хилядолетие преди н. е. Стените на крепостта са изградени на сухо (зидария без спойка)., тъй като тогава траките не са познавали варта. Крепостната стена, която е била висока 5-6 метрта, се е срутила по неизвестни причини. Дебелината на  стената е 2.60 м. В малкия участък от пространство, в самата крепост (около 200 кв. м.) са били открити бронзови и железни върхове на стрели, железни копия, фрагменти от домашни керамични съдове, битови предмети от тракийския период (ІІ - ІV в. н. е.). След идването на славяните тук през VІ в. те са смесили с траките и под влияние на ранното християнство трите хълма на "Градището" са превърнати от местното население в манастирски комплекс, като и на трите хълма са построени високи и хубави църковни сгради, зидани с ломен камък и дялан камък, споени с хоросан.
   На средния връх "Калето" е била построена една еднокорабна църква, около VІ в. сл. Хр., която е имала размери 16 на 8 метра, с голяма и широка абсида (олтар). От северната страна църквата е имала допълнителна сграда - кръщелна, с размери 8 на 3 метра. Стените на църквата са били измазани с  варова шпакловка и е била покрита с керемиди (византийски тип).
   На най-източния връх на "Градището" е била построена също така и през същото време друга кръстовидна църква, с размери 11 на 11 метра, три корабна, която е имала една абсида. Църквата е била измазана с варова мазилка. Имала е мраморни колони. Около църквата са намерени основите на различни сгради, с различна квадратура и различно предназначение. Църквата тук е била посветена на Св. Пресвета Неделя", поради което и самият връх се нарича "Пресвата", висок 366 м. над. м. р. Тук на "Пресвата" всяка година беличани празнуват с курбан в чест на светицата 21 юли.
   На западния хълм "Коледата" също има следи от християнски светилища. Но там през 1946 година при постройката на военни съоражения, археологическите останки са разрушени.
   Според изследванията на някои видни български историографи - археолози като Кацаров, Дуйчев, Яранов и др., които позовавайки се на древните гръцки и латински писатели и хронисти като Тукидит, Херодот, Плиний и др., се счита че столицата на тракийския одриски цар Медок, живял през V в. пр. Хр. е била изградена върху една височина, някъде между сегашните градове Любимец и Хаеманли. В посоченото място друга крепост доминираща над околните места освен "Градището" няма. В друго едно средновековно известие се казва, че  византийският император Василий Македоноян, който е славянин по произход, бил родом от с. Белистра, Одринско, а до сега друго селище освен Белица в санджака на Одринско не е установено...
   От горенаписаното става ясно, че с. Белица е дало в историята на света двама много известни царе - Медок (450 г. пр. Хр.), син на Ситалка и Василий Македоноян (867 - 886 г. пр. Хр.).
   След мисленото преживяване на историографията на източнородопския рид "Градището" над селата Лозен и Белица, бавно слизаме по пряката пътечка на мраморната чешма, на поляната под крепостта "Калето". Тук сядаме на едночасова почивка и богат обяд, с голямо самочувствие, че нашите предшественици са живеели тук в тези красиви исторически места...
   Завръщането става по пътя за Черна могила, с отбивка в дясно по прекия път по южните склонове на "Градището", през местността "Горния мадан". Тук разглеждаме галериите на бившата геоложка проучвателна оловно-цинкова мина над с. Лозен, която е експлоатирана още през римско и турско време. Вървим по левия браг на маданската река и в м. "Долния мадан" се прехвърляме и вървим на север и надолу по Чинарската река. На нея има четири  микроязовира. По тези реки нашите прапрадеди са имали построени речни мелници (караджейки, воденици). Вървим по пъте от Черна могила към Лозен през м.м. "Гърковата воденица", "Патлажана", "Химмаша" и стигаме до саите на бившето ТКЗС.
   Много уморени, но и много удовлетворени, дълбоко в сърцата си свиваме свидно синовна обич и признателност към нашите кръвни прапрадеди.Текстът е с авторски права !!!
Не го използвайте без изричното позволение от Автора !!!

с. Лозен - с. Малко градище - м. "Глухите камъни" - вр. "Света Марина" 6 часа

Туризъм и забележителности

   Тръгваме с автобус или кола за с. Малко градище. От центъра на Малко градище в посока на юг по пътя за Ивайловград, минаваме през малък площад, отбиваме вляво по малка уличка и излизаме в подножието на източнородопския рид "Гората" в м. "Костолозе". По стръмна пътека сред млади борови гори излизаме на широка поляна в м. "Светото", на която в миналото младите годеници се събирали всяка година на първа пролет. В северната част на поляната има голям военен бункер. Следва леко изкачване. Вдясно е голямата "Въгларова нива" / с лозя в миналото/, а  в ляво по стръмна пътечка се слиза до "Слъзгавия камък", до руините на малката тракийска крепост в м. "Чучура". Излизаме на големия завой на шосето за Ивайловград. След като го пресечем хващаме стръмната пътека за м. "Конащата", под която минава телефонната линия за Ивайловград. В дясно лъкатуши шосето за Ивайловград, а в ляво се открива голяма горска панорамакъм вр. "Света Неделя" и вр. "Черно бърдо" с много надиплени като листа на роза склонове, обрасли с дъб, бор, габер, клек, леска, липа, дрян и др. широколистни видове. От м. "Тулвия дам" се вижда величието на транслационно-телевизионната кула и паметника на вр. "Шейновец" /"Курткале"/. Опиянени от вълшебния горски пейзаж неусетно се изкачваме на голямата поляна "Конащата" /"Конаците"/. Поляната сега е засадена с бадеми. Имам много диви ябълки /киселици/ и череши. На близо, в северна посока, има малка чешмичка.  
   От поляната на горе тръгват три пътя. В ляво е пътя за м. "Липата", в дясно пътя слиза до шосето и минава край Сокол чешма за Ивайловград, а средния път върви по телефонния кабел за Ивайловград. Като истински туристи, ние тръгваме по средния стръмен пъти след 10 мин. стигаме до вр. "Кирчов чукар". Спираме да отдъхнем на обширна поляна, от която на север към с. Лозен и долината на река Марица се открива божествена панорама, която те пленява и дълго не можеш да откъснеш погледа си от нея. От тук след няколко минутно изкачване стигаме до широк горски път. На малка поляна стърчат останки от основаването на на голям краварник на бившето ТКЗС в с. Малко градище. Наблизо, в ляво пътечката слиза до чешма с 11 големи корита в м. "Горсковода". В дясно е м. "Радивода".
   След 50 минутен поход напускаме горския път и се отбиваме в дясно по пътя на телефонния кабел за Ивайловград, който е маркиран с каменни стълбове с номера. Като тръгнем по него, в ляво тръгва път за трафопоста в м. "Слепия овчар" /"Кьиорчобан"/. Движим се на запад по вр. "Българско куле", по панорамния горски път, сред гъста дъбова гора, прошарена с габъ, липа, ляска и много дрянови храсти. Минаваме през "Дядвангелчовия игрек" /кошара/ и излизаме на асвалтовото шосе за Ивайловград, на 20-тия км от гр, Любимец. Тук е вододела на р. Марица и р. Арда. Вървим стотина метра по шосето и се отбиваме в дясно по горския път за вр. "Света Марина". Тук спираме за кратък отдих  на беседката край обширна поляна, сред която още си личат руините на бившето ТКЗС в с. Малко градище. Тук е имало полицейски пост. Вървим на запад по маркираната пътека за вр. "Света Мариан" и стигаме на друга китна поляна в м. "Старата църква" под вр. "Турското куле". В дясно и надолу на около 200 м. има каптиран горски извор. На поляната е имало монтирани бунгала на ДАП гр. Любимец. Вървим по маркирания път, който съвпада с международния туристически маршрут "Родопа - Е - 8". След 10 м. стигаме в м. "Сливата". Тук личат следите на голяма каменна кариера. Неволно се спираме и вкаменяваме от магията на вълшебната гледка, която се открива на юг, към язовир Ивайловград и на югогозапад от феномена "Глухите камъни" и към величествения първенец на рид "Гората" - вр. "Света Марина", висок 709 м. А зад нас, на север стои божествения "Смрадликов връх" /"Тетреливия връх"/, който е изпъстрил снагата си със сребърна липа, а под тях - тундра от дрян и смрадлика /тетре/.
   След малко излизаме на кръстопът, където се издига столетна липа. Поемаме най-левия маркиран път, който лъкатуши сред млада смесена широколистна гора, гъста като джунгла и след 10 мин. се отбиваме пак по левия път и стигаме до скалния комплекс "Глухите камъни". Преминаваме между отделения източен каменен масив и 3 скални масива на запад. По тясна и стръмна маркирана пътечка се изкачваме до четвъртия каменен масив. От тук по 32 издялани в скалатастъпала с междинна площадка се изкачваме на върха на ритуалната тракийска скала. Сваляме раниците и се вцепеняваме от вълшебната панорама, която се открива към буйната река Арда и на изток към героичния връх "Шейновец". Оставаме запленени от божествения Аполонов храм - дворец...
   В посока запад - изток стърчат самотни сред гъстата гора четири скални масива, наречени "Глухите камъни". Тук е разкрит най-големия известен досега на науката древно-тракийски, култово-погребален комплекс от преди ІІ - то хил. на н.е. Той е поразителен не само заради огромните си размери, но и поради съчетаването на култа на траките към техния Бог - Аполон и погребалния ритуал.
   Първата скала заема доминиращо положениенад останалите три скали. На южната изчукана и изгладена стена са изсечени две скални гробници с входове на юг. Едната, по-близката, е незавършена. Другата има вход висок 1.4 м., широк 0.9 м. и дълъг 1.1 м. В югоизточния ъгъл на скалата е изсечена двураменна стълба от 32 стъпала. Деветнадесет великолепно запазени до сега стъпала водят в северна посока, до малка площадка, след която стълбището завива на запад с още 13 стъпала, които отвеждат до горната площадка на скалата. Отгоре на самия каменен връх се намира четириъгълно помещение, издълбано в скалата. То е дълго 3.2 м., широко 3 м., и дълбоко 1.5 м. На южната страна на скалата са издълбани трапецовидни ниши, в които е поставен прахът на покойниците на племето. Останалите три скални масива са осеяни със скални ниши, с различна височина, чак до върховете им. По правило тяхната ориентация е към трите слънчеви страни на света. Тук са изсечени над 200 ниши.
   Най-източната скала е отделена от другите три скали с вход, през който минава път. Тя е висока около 20 м. и е премамлив обект за начинаещите алпинисти.
   На юг има много други по-малки скали с  многожество скални навеси и затрупани пещерни входове на войводите.: поп Марти, Вълчан и Алтън войводи. Колко ли тайни се крият там ???
   Разкриването на тракийското светилище "Глухите камъни" е най-доброто археологическо доказателство за соларния /слънчевия/ характер на тракийската религия.
   Може да се приеме, че  стълбите отвеждат процесията на поклонниците към мястото на изповясването на соларния култ, което при това положение трябва да е било съпътствано с жертвоприношение /издълбаната дупка/ на самия връх на скалата и да е свързано с вечното присъствие на мъртвеца. Това присъствие е документирано от скалните ниши. Напълно ясно е, че тук мъртвите са от две социално-икономически категории. В първата скала е царската гробница и мястото за изповядване на култа, докато на другите три скални масива е племенният некропол. 
   Като се има предвид близостта на одрисите може да се допусне, че това е техният първи некропол, още преди да се е започнало строежа на долмените в Сакар и на тракийската гробница в долината на река Марица. Всичко това показва, че е открит един обект с дълга история, първият от който е почитта към слънцето, а вторият - издълбаването на гробницата и нишите /около края на ІІ хил. пр. н. е.
   Обектът е бил окрепяван от юг и изток с дебела стена от камък и хоросан, тъй като от север и запад е недостъпен. Това укрепване обаче е станало през късно-римската епоха, когато височината е била използвана за крепост /тя има отлична визуална връзка с цялата долина и сегашния язовир Ивайловград на юг/. 
   След отрезняването ни от опиенението на красотата, музиката и величието на древната тракийска култура, сакъш се събуждаме от  дълъг митологичен сън от преди 4000 г...
   От тук до върха "Света Марина" може да се стигне по права линия по стръмна пътека за половин час, а по околния път за около 40 мин. За умората ще бъдем щедро възнаградени от прелестта на обзора, който се открива пред нас на всички посоки.
  Върхът е седловиден с две малки връхчета - източно и западно. 
   На източния, по-високия, връх в една скала има израстнал вековен бук, на който е поставена триънгулачната пирамида на височина 709 м. н.в. Този връх - "Света Марина", е първенецът на източнородопския рид "Гората".
   На северната стена има руини от стара крепостна стена и светилище. Тя е обрасла с вековна букува гора. Тук се намира ендимита на билката Бялата дона /Лудото биле/.
   От върха се спущаме пряко без пътека до хайдутското воеводско кладенче, на северния склон. Тук между седем вековни бука балбука бистра студена вода. Обядваме и след малка почивка тръгваме обратно за с. Лозен.

Текстът е с авторски права !!!
Не го използвайте без изричното позволение от Автора !!!

Лозен - Малко градище - вр. "Шейновец" 6 часа

Туризъм и забележителности
   Тръгваме с автобус или кола от с. Лозен за с. малко градище. От центъра на Малко градище тръгваме на юг по селската река. Минава се стария център на селото с малко площадче с трафопост и по малък мост се пресича реката и се стига до голямата чешма с четири корита и два чучура. Тя носи името "Чучура". Тук на близо в древността е имало малка тракийска крепост (Малко градище), около която е възникнало едноименното селище. Чешмата е пълноводна. Само през сушевите летни дни намалява дебита си.
   Оттук завиваме по пътя на ляво покрай църквата, а после хвщаме втория път в дясно и се изкачваме до "Парапановия дъб" (столетник, обхванат от билката Бял имел).
   Навлизаме в млада борова гора, завиваме в  ляво по тясна пътечка и влизаме в горския път за вр. "Св. Неделя". В подножието на върха хващаме левия път и през м. "Ирльовица" се изкачваме на голяма поляна източно от вр. "Св. Неделя".
   Тук се открива величествена панорама на запад към вр. "Св. Марина" и на север към с. Лозен и долината на р. Марица.
   Потегляме нагоре по левия път. Отбиваме се на "Данчовото бунарче", което е каптирано и е построена малка чешма. Наливаме си студена вода от нея, защото нагоре няма вече хубава вода. 
   Тръгваме по стръмния път към вр. "Черно бърдо". В ляво се намира Студения кайнак, Наредените камъни (феноменът на скалата "Стенето"), вр. "Орлово гнездо". След половин час излизаме на обширна горска поляна - "Телчервата сая" (кошара). Тук има около десетина столетни дъба. Лятно време под дърветата пладнят козите, овцете и др. добитък. В ляво на десетина метра на север към м. "Улука" и "Глухата река" има малко изворче.
След като починем добре, влизаме в  горския път маркиран за вр. "Шейновец", в ляво с посока изток. Пътят лакътуши до вр. "Кулето" и "Точилов връх" ("Кьостърлъка"), които са в дясно и на юг от пътя. Минаваме през красивата местност "Габъра" (тук е имало вековни видове габъри), и стигаме след 10 мин. до м. "Сливата-изток" (има и м. "Сливата-запад" под вр. "Св. Марина"). В ляво на севевер има път за м. "Гочовите колиби", но ние вървим по камионния път, по билото на рида. В ляво на север са м.м. "Арамиите" (големи и малки), а на юг, в дясно, след 5 мин. се открива долината на р. Арда и язовир "Ивайловград". На изток, срещу нас изведнъж се изправя величеството на вр. "Шейновец", стоящ на вечна стражя с паметника на славните шейновци, загинали в борбата срещу турците, за Майка България, и с 100 метровата транслационна кула. След 5 мин. спираме за кратка почивка на поляната в ляво, от която идва път от Юбимешката дъбрава (м. "Мешълъка") и м. "Конски конак" ("атлъ конак"). От тук вече вървим на юг от билото на "Глинест връх" ("Кюляв тепе") и след 7 мин. влизаме в асвалтовия път, идващ от с. Мезек, който изкачва върха до телевизионната кула. В ляво по пътя за с. Мезек излизаме на кръстовището на старото шосе за с. Вълче поле под вр. "Тас тепе" ("Камен връх"). Ако сме в началото на май, тук ще потънем в големия букет от червен божур, който цъфти в изобилие тук. 
   След малка почивка, тръгваме по маркираната пътека и се изкачваме по източния полегат склон на вр. "Шейновец" ("Курткале"). След четвърт час навлизаме в асвалтовия път, изкачващ се от западния стръмен склон на върха и спираме пред телевизионната кула. Стълби ни отвеждат до паметника на героите от Балканската война.
   Върхът е гол и заобиколен от скали и представлява естествена крепост. Тук на 5 октомври 1912 г. храбрите шейновци разбиват турската укрепена позиция и откриват пътя за Одрин, като повториха подвига на славната "Шипка".
   Вълшебна е панорамата, която се открива от върха към долината на р. Марица на север и долината на р. Арда на юг, и величествената гледка на запад към вр. "Св. Марина" и към тракийското светилище-некропол "Глухите камъни".
   При ясно време сутрин и вечер се виждат златните кубета на джамията "Султан Селим" в Одрин. Незапомняни тръпки и вълнения обхващат спонтанно щастливците, изкачили се на върха, които цял живот не се забравят и всяка година те мамят, карат те да идваш тук горе, на героичния български връх "Шейновец".
   След като се наобядваме и отпочинем, около час поемаме пътя обратно за с. Малко градищше и Лозен.На връщане слизаме пряко по стръмната пътека през люляковата горичка и след 10 мин. стигаме на пътя под "Глинест връх". Тръгваме по пътя, по който дойдохме и след час сме отново на "Телчеревата сая". От тук след 5 мин. път в дясно хващаме пътечката, която слиза на изток от скалата "Стането". Качваме се на красивата скала, на "Яйцето" (скала върху скала) и половин час се любуваме на ведрата панорама към с. Лозен, гр. Любимец, с. Сива река, Свиленград и долината на р. Марица.
   От скалата "Стането" минаваме по пътечката между Наредените камъни, слизаме на кариерата на камионния горски път. След 10 мин. стигаме чешмата на "Дядмитвия конак".
   След малка почивка, наливаме си прясна вода и през "Джуровата поляна", по "Ромската река" слизаме на "Веренето", източния край на с. Малко градище.
   Ветераните туристи, родени в с. Малко градище ежегодно в началото на май, когато цавти божура и люляка правят традиционен поход.
   Има и други маршрути до вр. "Шейновец", не по-малко живописни от описания, но са дълги и искат повече усилия и време.

Текстът е с авторски права !!!
Не го използвайте без изричното позволение от Автора !!!
Туризъм и забележителности
Изглед от вр. Шейновец

с. Лозен - с. Малко градище - с. Мезек - тракийска гробница 5 часа

Туризъм и забележителности
   Тръгваме от с. Лозен с кола през с. Малко градище. От центъра на с. Малко градище тръгваме на изток . Излизаме откъм ромската махала и вървим в полите на източнородопския рид "Гората". Минаваме циганската река и стигаме до м. "Белите брегчета". Спираме на малка чешмичка. Наплискваме се със студена вода и продължаваме. Минаваме по бента на микроязовира в м. "Ахчала" и изкачваме пътя при "Манафовата бадемница", под м. "Марев гроб" и слизаме на долната Пашова нива. Пътя вече лъкатуши през дъбова гора. Минаваме няколко рекички в м. "Голямата ека"  и се иазкачваме в м. "Често дъбе" по пътя за м. "Боаза". Минаваме "Канджовата река" и постепенно се спущаме до най-големия микроязовир в землището на с. Малко градище, зарибен с пъстърва. Над язовира има руини на почивна станция на бившето ЗДМ Любимец. Наблизо има изворче - чешмичка с много сладка вода.
   Минаваме Боазката река през м. "Аръшкаран" и през гъста дибрава на м. "Рошава Драгана" влизаме  в гората на с. Сива река.
   След четвърт час сме в прегръдките на сиварешкия чаир. Тук, на китна поляна, с разкошна зеленина и венец от вековни чинарови дървета, изливат бистроструйни води три чешми.
   След кратка почивка, наливаме си сладка сива вода и продължаваме пътя сред смесена гора от бор и дъб. На един км. път се е ширнала още по-голяма китна поляна, на която има две чешми с много корита за водопой на добитъка. Навлизаме вече в землището на с. Мезек. Реките тук са многоводни. Край нас се редят зелени вековни чинари, които ни махат със зелените си лизта, сякаш ни приветстват с "Добре дошли!". Излизаме на асволтовото шосе, идващо от с. Сива река и  след 10 мин. сме вече в с. Мезек.
   В дясно гордо стърчат славните руини на средновековна крепост. Между гъстата смесена гора се гушат кокетни вили на свиленградчани. На всякъде из селото тече студена бистра вода от няколко чешми.
   Минаваме центъра на Мезек и хващаме асвалтовия път за Свиленград. Излизаме извън селото и завиваме в дясно, покрай граничната застава (гръцката граница), край телената оградна мрежа и стигаме до могилата "Малтепе".
   Тук, на 10-тина км. от Лозен, при с. Мезек е открита тракийска купулна гробница. Тя е един изключителен археологически паметник, с фрапиращи размери. Още от прага на десетметровия коридор (дромос), се усеща каменното великолепие на това гробно тракийско жилище. Следва кръглата кошаровидна гробна стая, с висок повече от четири метра потон (таван). Тук сякаш и сега витае царственото величие на положения върху каменното легло тракийски първенец.
   Гробницата е паметник, който надхвърля по значение границите на българската археология и представлява една от големите историко-археологически загадки. Строена е през ІV в. пр. н. е. и е изградена по подобие на гробници, строени преди 1000 години от нея в Древна Микеа и принадлежи на критско-микейската култура, унищожена в края на ІІ-то хилядолетие пр. н. е.
   Това говори, че древните траки са влизали в кръга на народите, създатели на високата егейска култура.
   Напущаме тракийската гробница с голямо удовлетворение и повишено самочувствие. Връщаме се обратно в с. Мезек, за да разгледаме средновековните крепости.
   Района на с. Мезек е бил важен в стратегическо отношение, защото е пазел пътя към Константинопол, а също и долината на р. Арда.
   Край с. Мезек е имало три крепости, ноп най-добре се е съхранила крепостта, която се е издигала на едно възвишение югозападно от селото.
   Строена през ХІ - ХІІ век, тя е изключително интересен археологически паметник. И днес внушителни са крепостните й стени, кръглите кули и бойниците. Изградени са от едри камъни с пояси от четири реда тухли.
   Крепостта е имала само един вход, в ъгъла между северната и западната стена. Заграждала е пространство от около 7 дка.
   Тази средновековна крепост и тракийската купулна гробница на "Малтепе", правят околностите на с. Мезек един много интересен и рядък археологически обект.
   В двора на средновековната крепост обядваме и почиваме. Връщаме се обратно за с. Лозен. В края на м. "Чинаря" прекарваме топлите часове на деня.
Убодрени с нови сили тръгваме към "Аръш каран", тържествено изпращани от птича песенна кантата.
   От м. "Боаза" хващаме пътя за м. "Често дъбе" и от там през м. "Овче четрак" спираме на чешмата в м. "Горсковица". След малко, пием студена вода и вървим по пътя за "Щерьов чаир". Стигаме до с. Малко градище и от там сме пак в китното селце Лозен.

Текстът е с авторски права !!!
Не го използвайте без изричното позволение от Автора !!!
Туризъм и забележителности
Входът на гробницата
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg