Туризъм и забележителности

   Тръгваме с автобус или кола за с. Малко градище. От центъра на Малко градище в посока на юг по пътя за Ивайловград, минаваме през малък площад, отбиваме вляво по малка уличка и излизаме в подножието на източнородопския рид "Гората" в м. "Костолозе". По стръмна пътека сред млади борови гори излизаме на широка поляна в м. "Светото", на която в миналото младите годеници се събирали всяка година на първа пролет. В северната част на поляната има голям военен бункер. Следва леко изкачване. Вдясно е голямата "Въгларова нива" / с лозя в миналото/, а  в ляво по стръмна пътечка се слиза до "Слъзгавия камък", до руините на малката тракийска крепост в м. "Чучура". Излизаме на големия завой на шосето за Ивайловград. След като го пресечем хващаме стръмната пътека за м. "Конащата", под която минава телефонната линия за Ивайловград. В дясно лъкатуши шосето за Ивайловград, а в ляво се открива голяма горска панорамакъм вр. "Света Неделя" и вр. "Черно бърдо" с много надиплени като листа на роза склонове, обрасли с дъб, бор, габер, клек, леска, липа, дрян и др. широколистни видове. От м. "Тулвия дам" се вижда величието на транслационно-телевизионната кула и паметника на вр. "Шейновец" /"Курткале"/. Опиянени от вълшебния горски пейзаж неусетно се изкачваме на голямата поляна "Конащата" /"Конаците"/. Поляната сега е засадена с бадеми. Имам много диви ябълки /киселици/ и череши. На близо, в северна посока, има малка чешмичка.  
   От поляната на горе тръгват три пътя. В ляво е пътя за м. "Липата", в дясно пътя слиза до шосето и минава край Сокол чешма за Ивайловград, а средния път върви по телефонния кабел за Ивайловград. Като истински туристи, ние тръгваме по средния стръмен пъти след 10 мин. стигаме до вр. "Кирчов чукар". Спираме да отдъхнем на обширна поляна, от която на север към с. Лозен и долината на река Марица се открива божествена панорама, която те пленява и дълго не можеш да откъснеш погледа си от нея. От тук след няколко минутно изкачване стигаме до широк горски път. На малка поляна стърчат останки от основаването на на голям краварник на бившето ТКЗС в с. Малко градище. Наблизо, в ляво пътечката слиза до чешма с 11 големи корита в м. "Горсковода". В дясно е м. "Радивода".
   След 50 минутен поход напускаме горския път и се отбиваме в дясно по пътя на телефонния кабел за Ивайловград, който е маркиран с каменни стълбове с номера. Като тръгнем по него, в ляво тръгва път за трафопоста в м. "Слепия овчар" /"Кьиорчобан"/. Движим се на запад по вр. "Българско куле", по панорамния горски път, сред гъста дъбова гора, прошарена с габъ, липа, ляска и много дрянови храсти. Минаваме през "Дядвангелчовия игрек" /кошара/ и излизаме на асвалтовото шосе за Ивайловград, на 20-тия км от гр, Любимец. Тук е вододела на р. Марица и р. Арда. Вървим стотина метра по шосето и се отбиваме в дясно по горския път за вр. "Света Марина". Тук спираме за кратък отдих  на беседката край обширна поляна, сред която още си личат руините на бившето ТКЗС в с. Малко градище. Тук е имало полицейски пост. Вървим на запад по маркираната пътека за вр. "Света Мариан" и стигаме на друга китна поляна в м. "Старата църква" под вр. "Турското куле". В дясно и надолу на около 200 м. има каптиран горски извор. На поляната е имало монтирани бунгала на ДАП гр. Любимец. Вървим по маркирания път, който съвпада с международния туристически маршрут "Родопа - Е - 8". След 10 м. стигаме в м. "Сливата". Тук личат следите на голяма каменна кариера. Неволно се спираме и вкаменяваме от магията на вълшебната гледка, която се открива на юг, към язовир Ивайловград и на югогозапад от феномена "Глухите камъни" и към величествения първенец на рид "Гората" - вр. "Света Марина", висок 709 м. А зад нас, на север стои божествения "Смрадликов връх" /"Тетреливия връх"/, който е изпъстрил снагата си със сребърна липа, а под тях - тундра от дрян и смрадлика /тетре/.
   След малко излизаме на кръстопът, където се издига столетна липа. Поемаме най-левия маркиран път, който лъкатуши сред млада смесена широколистна гора, гъста като джунгла и след 10 мин. се отбиваме пак по левия път и стигаме до скалния комплекс "Глухите камъни". Преминаваме между отделения източен каменен масив и 3 скални масива на запад. По тясна и стръмна маркирана пътечка се изкачваме до четвъртия каменен масив. От тук по 32 издялани в скалатастъпала с междинна площадка се изкачваме на върха на ритуалната тракийска скала. Сваляме раниците и се вцепеняваме от вълшебната панорама, която се открива към буйната река Арда и на изток към героичния връх "Шейновец". Оставаме запленени от божествения Аполонов храм - дворец...
   В посока запад - изток стърчат самотни сред гъстата гора четири скални масива, наречени "Глухите камъни". Тук е разкрит най-големия известен досега на науката древно-тракийски, култово-погребален комплекс от преди ІІ - то хил. на н.е. Той е поразителен не само заради огромните си размери, но и поради съчетаването на култа на траките към техния Бог - Аполон и погребалния ритуал.
   Първата скала заема доминиращо положениенад останалите три скали. На южната изчукана и изгладена стена са изсечени две скални гробници с входове на юг. Едната, по-близката, е незавършена. Другата има вход висок 1.4 м., широк 0.9 м. и дълъг 1.1 м. В югоизточния ъгъл на скалата е изсечена двураменна стълба от 32 стъпала. Деветнадесет великолепно запазени до сега стъпала водят в северна посока, до малка площадка, след която стълбището завива на запад с още 13 стъпала, които отвеждат до горната площадка на скалата. Отгоре на самия каменен връх се намира четириъгълно помещение, издълбано в скалата. То е дълго 3.2 м., широко 3 м., и дълбоко 1.5 м. На южната страна на скалата са издълбани трапецовидни ниши, в които е поставен прахът на покойниците на племето. Останалите три скални масива са осеяни със скални ниши, с различна височина, чак до върховете им. По правило тяхната ориентация е към трите слънчеви страни на света. Тук са изсечени над 200 ниши.
   Най-източната скала е отделена от другите три скали с вход, през който минава път. Тя е висока около 20 м. и е премамлив обект за начинаещите алпинисти.
   На юг има много други по-малки скали с  многожество скални навеси и затрупани пещерни входове на войводите.: поп Марти, Вълчан и Алтън войводи. Колко ли тайни се крият там ???
   Разкриването на тракийското светилище "Глухите камъни" е най-доброто археологическо доказателство за соларния /слънчевия/ характер на тракийската религия.
   Може да се приеме, че  стълбите отвеждат процесията на поклонниците към мястото на изповясването на соларния култ, което при това положение трябва да е било съпътствано с жертвоприношение /издълбаната дупка/ на самия връх на скалата и да е свързано с вечното присъствие на мъртвеца. Това присъствие е документирано от скалните ниши. Напълно ясно е, че тук мъртвите са от две социално-икономически категории. В първата скала е царската гробница и мястото за изповядване на култа, докато на другите три скални масива е племенният некропол. 
   Като се има предвид близостта на одрисите може да се допусне, че това е техният първи некропол, още преди да се е започнало строежа на долмените в Сакар и на тракийската гробница в долината на река Марица. Всичко това показва, че е открит един обект с дълга история, първият от който е почитта към слънцето, а вторият - издълбаването на гробницата и нишите /около края на ІІ хил. пр. н. е.
   Обектът е бил окрепяван от юг и изток с дебела стена от камък и хоросан, тъй като от север и запад е недостъпен. Това укрепване обаче е станало през късно-римската епоха, когато височината е била използвана за крепост /тя има отлична визуална връзка с цялата долина и сегашния язовир Ивайловград на юг/. 
   След отрезняването ни от опиенението на красотата, музиката и величието на древната тракийска култура, сакъш се събуждаме от  дълъг митологичен сън от преди 4000 г...
   От тук до върха "Света Марина" може да се стигне по права линия по стръмна пътека за половин час, а по околния път за около 40 мин. За умората ще бъдем щедро възнаградени от прелестта на обзора, който се открива пред нас на всички посоки.
  Върхът е седловиден с две малки връхчета - източно и западно. 
   На източния, по-високия, връх в една скала има израстнал вековен бук, на който е поставена триънгулачната пирамида на височина 709 м. н.в. Този връх - "Света Марина", е първенецът на източнородопския рид "Гората".
   На северната стена има руини от стара крепостна стена и светилище. Тя е обрасла с вековна букува гора. Тук се намира ендимита на билката Бялата дона /Лудото биле/.
   От върха се спущаме пряко без пътека до хайдутското воеводско кладенче, на северния склон. Тук между седем вековни бука балбука бистра студена вода. Обядваме и след малка почивка тръгваме обратно за с. Лозен.

Текстът е с авторски права !!!
Не го използвайте без изричното позволение от Автора !!!